На 7-ми декември 2018 имахме честта да присъстваме в Кьолн на едно много вълнуващо представление – “Театър, любов моя” от Валери Петров. Дълбокият текст и силната игра на талантливите актриси Касиел Ноа Ашер, Лидия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова както накараха публиката да се посмее, така и я трогнаха до сълзи. Събитието беше организирано от Клуб Будители, Кьолн, Катя Костова от Арт театър, Берлин, и Театър 199 “Валентин Стойчев”, София.

Валери Петров пише пиесата “Театър, любов моя” през 1981 година за актрисите Таня Масалитинова и Славка Славова. В нея те пресъздават различни ситуации, през които всеки един актьор рано или късно преминава по време на театралната си кариера. Неистовото желание да получиш роля, подкрепата, но и голямата завист между колеги, ядът, когато някой по-недостоен ти отнеме ролята под носа, неравноправните взаимоотношения между режисьор или автор с актьорите – всичко това и още много са тема на вълнуващата постановка.

През 2015-та година Касиел Ноа Ашер поема отново произведението на Валери Петров и в ролята си на режисьор го адаптира за нея и нейните три колежки Лидия Маравиля, Красимира Кузманова и Стефка Янорова. Четирите преди години са завършили заедно актьорско майсторство под опеката на Крикор Азарян в НАТФИЗ “Кръстьо Сърафов”. Оттогава пиесата се играе успешно в Театър 199 в София. С нея актрисите посетиха също Тел Авив, Париж, Братислава, Виена, Берлин, Хамбург и последно нас в Кьолн. “Ние се радваме да се виждаме с наши хора, които са вече в контекста на едни други места”, сподели Касиел Ноа Ашер. “Да ги зарадваме, да ги трогнем – това е най-важното нещо, заради което си заслужава изкуството.”

А има ли автобиографични елементи в новата адаптация? “От началото до края, макар и текстът да е написан преди години от Валери Петров, сме ние”, разказа Касиел Ноа Ашер. “Тези ситуации на провали и успехи, на амбиции, лошотия и любов, на летене – мисля, че това е валидно за всеки един артист по света, който иска да е на сцена.” “Тези истории просто се повтарят през годините. Нищо ново под слънцето”, добави Стефка Янорова.

След всичките борби за желаната роля, всичките трудности зад сцена и финансовите проблеми, които съпътстват един актьор, попитахме четирите актриси как се връщат изобщо към театъра. “Само с любов!”, едновременно отговориха Красимира Кузманова и Стефка Янорова. “Не можем без театъра. Като сакати сме без него, все едно ни няма акълчето, краката, ръцете, сърцето”, добави Касиел Ноа Ашер. “Това е най-голямата ни любов. Повече обичаме да играем отколкото мъжете ни.” “Ние няма да можем да обичаме мъжете ни, ако нямаме театъра”, засмя се Лидия Маравиля.

Касиел Ноа Ашер

Красимира Кузманова

Стефка Янорова

Лидия Маравиля

Желаем на актрисите още множество инспириращи роли, с които да радват публиката в България и по света. Благодарим на тях, че посетиха Кьолн, и на организаторите, че ни събраха на това културно събитие.

Продукция: media pulse 
Редактор: Ана Бързакова
Фотограф: Михаил Тодоров

© MediaPulse 2018

Сподели на профила си във фейсбук