“Чамкория” по романа на Милен Русков на сцената на кьолнския театър Фолксбюне

На 17-ти март 2019 моноспектакълът „Чамкория“, който по принцип се играе на сцената на Театър 199 в София, гостува в Кьолн. Така българската публика от града и околие имаше възможността да се убеди на живо в голямото майсторство на писателя Милен Русков (автор на едноименното литературно произведение), театралния режисьор Явор Гърдев и актьора Захари Бахаров. Представлението беше организирано от Клуб Будители Кьолн и беше посрещнато с голям интерес. Пищната зала с 402 места на стария кьолнски театър Фолксбюне беше изцяло разпродадена.

Театралната зала с 402 места беше изцяло разпродадена.

Но “Чамкория” не беше просто пиеса и актьорско майсторство. Това си беше жива фурия! Повече от два часа динамичен монолог, един куп теми, които се редяха една след друга като шарен гердан и биваха разнищвани с огромен патос, един куп чувства, които се сменяха и току разсмиваха публиката, току я караха да въздиша тежко-тежко. Двутомният роман на писателя Милен Русков и пиесата “Чамкория”, която режисьорът Явор Гърдев и актьорът Захари Бахаров са сътворили по книгите, бяха едно преживяване, което кьолнската публика няма да забрави скоро.

Захари Бахаров в ролята на бае Славе на сцената на един от най-старите кьолнски театри

След толкова динамичното и емоционално представление Явор Гърдев и Захари Бахаров отделиха няколко минути за нашия екип. Защото както ни сподели актьорът, след тази дълга и интензивна пиеса той е толкова изтощен, че може да се концентрира само още 10-15 минути. След това тялото му изключва окончателно.

Mного се радвамe, че сте тук и сме изключително впечатлени както от актьорското постижение на Захари Бахаров, така и от самата постановка.
Явор: И ние много се радваме.

Какво е за теб като режисьор да пътуваш из други страни?
Явор: Ами с всяко представление се чувствам по различен начин. Случвало ми се е вече с доста постановки да пътувам. С “Чамкория” вече имахме възможност да пътуваме в Щатите на едно турне, предстои вероятно следващо. В Германия имахме две представления, ще продължим тук, в Австрия и в други страни след това. Тази пиеса наистина се харесва. Тя е базирана на много интересен, качествен материал. До много голяма степен, разбира се, това зависи и от самата личност на актьора, който интерпретира, и на начина, по който интерпретира този материал. Всичко това взето заедно осигурява един много голям, траен интерес.

А ти, Захари, обичаш ли да пътуваш като актьор?
Захари: Да, много. Сега особено с “Чамкория” ми е много приятно, защото е лесна за пътуване. Другият вариант е с целия театър, което с става с някакви гигантски бусове. Това вече за съжаление в България не се прави много – няма нито много желание, нито пари. Макар че пари има. Но до Кьолн например стигат тези спектакли, които могат да пътуват лесно. Ако дойде Народният театър с 50 човека и с някакви мащабни кулиси, също би било страхотно за публиката, но ето че това засега не става.

За чуждестранната публика българската пиеса “Чамкория” се показва с английски субтитри.

Какви са наблюденията ви за публиката в чужбина?
Явор: Понякога представленията ни в чужбина са предимно пред чуждестранна аудитория и по-малко българска. Докато в случая с “Чамкория” опитът ни е предимно с хора от българската общност, защото самата природа на драматургичния материал, както на романа, така и на адаптацията ни, е такава, че предполага известни познания по контекста, които общо взето имат само българите. Когато идва чуждестранна публика, това има по-скоро просветителски характер. Тя трябва през цялото време да чете субтитрите, трябва по някакъв начин да се досеща какви са събитията, без да знае контекста им. Та затова българската публика е най-адекватната за това представление, тъй като тя разбира най-много от него.

Захари: Генерално българската публика според мен е една от най-демократичните. Те са толкова добрички и искат да си видят техни неща, че според мен са много … (замисля се, бел. ред.) Не бих казал, че не са взискателни… Тях просто всякакви усилия ги умиляват. “Нищо не разбрах, но той се раздаде.” Гледат, че актьорът крещи нещо по сцената, нищо не са разбрали, но виждат, че той се е потрудил. Българската публика е много добра с нас.
А в чужбина като отидем, както е сега, хората идват за нас. Защото примерно в София като играем, хората са привикнали, виждат ни често. Има постоянно някакви неща за гледане – концерти, театри… Докато тук хората идват малко повече като на празник. Усеща се една лека превъзбуда във въздуха, която си личи, и е много приятно.

Усеща се нещо възрожденско?
Захари: Не, не в този смисъл. Просто идват да си гледат техни неща. Такава е енергията на премиерите в София. Тогава идват хората, за да видят какво ново сме направили. Така и сега се чувствам, тук и като бяхме в Мюнхен. Хората са в леко приповдигнато настроение. Не е просто така – излизаш от къщи, хващаш едно такси до Раковска, за да гледаш някакъв театър. Там има примерно 25 заглавия с всичките ти любими актьори. А тук ние идваме на гости и хората, струва ми се, го оценяват и така има една по-специална енергия във въздуха.

Двучасовата, майсторска игра на Захари Бахаров в моноспектакъла “Чамкория” му донесе бурни аплодисменти в Кьолн.

Направи ми впечатление, че, въпреки че действието в произведението се развива през 1928-а година, темите са много актуални. Сякаш те ще се повтарят и през следващите векове. Става въпрос за война и политика, за семейство и взаимоотношения между съпруг и съпруга… Дори и за религиозния или политически фанатизъм, който в момента е толкова актуален. Сякаш няма значение през коя година ще се гледа това произведение.
Захари: Да, това е една от линиите в романа, че всъщност нещата са се променили, но в основата си са като преди. Времето днес е възпалено, в ляво, в дясно, на къде отиваш. Но има и нещо, което сега го няма в България. Това е третото съсловие, тези военни. Специално в България за щастие не съществуват сега, но по света да.

Явор: Да, феноменът е в това, че историята се движи на кръгове и някакви събития, които са се случвали преди много време, изведнъж започват да ни приличат на събития, които се случват днес. И то наистина е така – между тях има много, много общо. Но на мен ми се струва, че най-интересното в цялата работа е не просто какви са темите, а по какъв начин те са третирани и по-важното, че те изискват интерпретация, която е разположена много дълбоко в българския контекст, в българското колективно съзнание, че даже и в българското колективно несъзнаване. Това са много вътрешни теми за хора с български произход и не случайно отговорът на публиката е такъв, тоест нейният интерес е голям. Въобще тя открива много неща за себе си и може да ги разположи в някакъв контекст на собственото си съзнание, който не е такъв за останалите хора по света.

Затова и цялата публика днес беше очарована от бае Славе. Всички го обикнаха и зачувстваха с него.
Явор: Много се надяваме да е така. Ако той е станал симпатичен, това е голям успех. И най-вече успех на Захари, защото това зависи най-много от него и от неговите харизма, чар и умение.

Как успяхте да преработите едно толкова обемно литературно произведение от два тома в една пиеса, която е почти два часа и половина?
Явор: Ами много ни беше трудно. Със Захари работихме много дълго време по тази сценична версия, като започнахме много амбициозно, тоест от целия роман. Лека-полека, лека-полека отнемахме и отнемахме, докато оставаше нещо, от което не можехме да се лишим. Така стигнахме до тази версия.

Захари: Аз четях романа на глас през цялото време, започнахме да махаме със сълзи на очи някои неща и стигнахме до това, което също не е много малко. В романа има още толкова много хубави елементи и пасажи.

А как решихте да направите моноспектакъл?
Захари: Не беше толкова драстично решение. Лека-полека в процеса, докато си говорихме. Явор като режисьор ги решава тези неща. Трябваше просто да се избере каква стратегия и какъв път да поеме пиесата, как да стане накрая.

Нарочно ли трагичните и комичните моменти се редиха един след друг?
Явор: Да, балансиран е материалът, както е балансиран и самият роман. Има сцени от всякакъв характер, той е много обемен. Макар и роман за един човек, той е едно епично платно за България от тази епоха, а и не само за България от тази епоха, а и за България от най-новата й история.

Захари: В сравнение с пиесата темите и емоциите в романа са още по сто. Хайде не по сто, но по десет. (смее се, бел. ред.)

Театралният режисьор Явор Гърдев в Кьолн

Как се намерихте със Захари за това театрално произведение?
Явор: Ами просто ние работим от толкова отдавна заедно.

И знаеше веднага, че той ще бъде бае Славе?
Явор: Интересното е, че той също проявяваше интерес към това да изиграе бае Славе в “Чамкория”, пък аз веднага се свързах с Милен Русков за правата, така че някак си съвпадна нашият интерес. Ние сме работили по много представления заедно, аз имам и един филм, в който той играе главната роля. Така че нашата съвместна работа има дълга история, ние се познаваме отдавна и това творческо партньорство продължава.

Захари: Според мен такива качествени произведения на български като “Чамкория” излизат толкова рядко, че всички в нашите среди бяха много превъзбудени. “Ти чете ли? А ти чете ли? А ти?”, се питаха всички. Творбите на Милен Русков са винаги събития.

Актьорът Захари Бахаров след представлението в театър Фолксбюне

Как почувства, че ти можеш и искаш да играеш тази роля?
Захари: Ами аз съм от София и този шопски вариант, този стар софийски език ми е много близък. В нашия квартал две поколения назад съм чувал как се говори. През цялото време, докато четях романа, защото бае Славе постоянно говори колко е възрастен, бях сигурен, че не става за мен, че той е прекалено стар, докато не започнах да подозирам, че има нещо нередно. И някъде към 300-400-та страница, не си спомням точно, той каза, че е на 37 години. Аз съм вече на 38, но тогава бях точно на 37 и си казах “Аааа!” И така. След това се видях с Явор и го попитах какво мисли. Защото на мен много неща може да ми харесват, обаче не всичките стават за мен. Но като имаш вече и обратна връзка от режисьор като Явор, е по-различно. След като и той смята, че би могло да стане, аз нямах почти никакви колебания повече.

А какво беше за теб да разработваш романа на един все още жив автор? Имаше ли вътрешен натиск или страх, че нещо няма да се хареса на автора?
Явор: Такъв страх винаги съществува, не само с автор на роман, а и с всеки автор, който е жив и по някакъв начин може да се обиди, засегне или просто да не му хареса това, което е станало. Но в този случай ние имахме щастливо стечение на обстоятелствата. Милен е много взискателен и действително ние до края бяхме под напрежение дали той ще оцени този опит като успешен. Но на него му хареса и някак си се зарадва на това представление. Така че в това отношение имахме късмет.

Значи той е присъствал на премиерата?
Явор: Да, той беше дори и малко преди премиерата на генералните репетиции. След това и на премиерата.

Разбрах, че в София, а и в цяла България представлението е разпродадено с месеци напред. Значи вие ще продължите да го играете?
Явор: Да, то продължава да си се играе в София, даже вече и на по-голяма сцена от тази на Театър 199. Играе се от време на време в Театър Азарян. Освен това има много амбициозна програма, която е в самата страна. Пък вече и извън нея програмата на турнетата ства все по-амбициозна.

Благодарим много за разговора и ви желаем успех!
Явор: Благодаря ви! Всичко най-хубаво.
Захари: Благодаря и до скоро пак!

Продукция: media pulse 
Редактор: Ана Бързакова
Фотограф: Владислав Терзиев

© MediaPulse 2019

Сподели на профила си във фейсбук