Иван Юруков в “Пилето, което казва КУ”

Моноспектакълът на Иван Юруков “Пилето, което казва КУ”

“Пилето, което казва ку” – моноспектакълът на театралния гуру Иван Юруков, който се проведе на първи юни, благодарение на организацията на клуб “Будители”, успя да поведе публиката по пътя на себеопознаването. Зад вратите на Кьолнския университет, зрителите имаха възможността да изживеят магията на истинското театрално изкуство, което не само може да ни накара да се разсмеем и заплачем, но и да се замислим върху аспектите на живота. 

Екипът на ” Media Pulse” също бе част от гостуването на Иван Юруков в Кьолн,  като проведе един доста интересен разговор с него. 

Медия Пулс: Господин Юруков, българската публика в Кьолн Ви очакваше с голямо нетърпение и трепет. Какво предусещане имахте за тази вечер? И, какво е чувството да бъдете на немска сцена?

Иван Юруков: Аз нямам очаквания, за мен всяка публика, независимо къде е тя, е изключително важна и винаги много се вълнувам. Тази вечер се наложи да импровизираме със сцената, за да създадем тази емоция на театрално представление, защото театърът не се получава навсякъде- той не е за ресторант,  не е за улицата, той изисква театрално пространство, прожектори,  акустика- всички тези елементи, които създават тази магия. И задачата ми тази вечер бе да въздействам със себе си като инструмент, с текста като средство, за да може зрителят да забрави,  че гледа театрално представление, а се потопи в една една приказка.

“Пилето, което казва ку”- моноспектакъл, чийто режисьор сте Вие. Кои са темите, криещи се зад това чудновато име? 

Ами, това пиле, което казва ку е една метафора. Всеки един от нас е една своеобразна птица- има пауни, които са самоуверени, има свраки, които само викат и орли, които са на изчезване. Тоест всеки човек носи със себе си своето пиле. Това е кратък откъс от живота на протагониста, който е нощен пазач в изоставена бивша военна база, превърната в склад. И в рамките на малките часове на нощта той претърпява някакъв катарзис- присънява му се едно самоубийство. Този моноспектакъл е доста откровен, съдържайки в себе си доста истини. Смятам, че всеки един човек би могъл да се съпостави с героя ми. 

Моноспектакълът беше описан от българските медии като едно “театрално бижу”. Какво е значението му за Вас?

Ами той е “театрално бижу” най-вече за самия мен. С този спектакъл исках да постигна едно откровение, което не е натоварено с нетактични или неловки моменти,  а едно откровение,  което много леко достига до човека и чрез усмивка да успея да му кажа съкровени неща.  Въпросите, които човек си задава, когато остане сам в тъмното и не смее да ги повтори наглас на другия ден. Това са онези интимни моменти от човешкия живот,  към които не се връщаме, заради насъбрал се страх или просто нежелание. И ако зрителят успее да намери отговор на част от въпросите, свързани с него,  то аз ще бъда много щастлив.

Кой отговор открихте за Вас самия чрез тази постановка?

Аз постоянно намирам отговори и осъзнавам,  че колкото по-дълбоко навлизам,  толкова по-прости стават  те, стига човек да бъде откровен. Щастието не се крие зад многословието, многото имане и консумация. Щастието е да акумулираш добротата и да я споделяш.

“Щастието не се нуждае от думи” , но въпреки това,  ако бихте могли да го опишете с три думи,  кои ще са те? 

Удовлетворение,  смелост и любов.

“Като две капки вода”  е едно от най -гледаните предавания в българския национален ефир. Вие сте съществена част от неговата история. Как успяхте не само да интерпретирате всички тези световноизвестни изпълнители, но и да ги пресъздадете толкова невероятно на сцената? 

Това не е случайно, занимавам се с театър от двадесет години и съм изиграл десетки роли. В момента играя в шестнадесет различни заглавия, тоест аз имам на месец по осемнадесет до двадесет представления- това е почти всяка вечер. Играя различни персонажи, което за мен не е новост. Новост за мен беше, че е телевизионен формат и е шоу,  в което се пее и за много кратък период трябва да съумея да интерпретирам този персонаж. Всичко е плод на дългогодишна работа и дисциплина. Трудността беше да пея,  но по този начин имах възможността да отворя още една врата в моя артистичен замък. 

Кое е по-важно за Вас: театър,  кино или телевизия? 

Театърът!  Защото театърът изгражда актьора, той е лаборатория,  в която можеш да пробваш,  да грешиш,  да интерпретираш и импровизираш. В театъра всичко е истинско.  

Благодарим за разговора!

Продукция: © media pulse 2018
текст: Алина Маши 
снимки: Владислав Терзиев

 

Сподели на профила си във фейсбук